загорать
ЗАГОРА́ТЬ см. загоре́ть.
|| Морф. за=гор=а́-ть. Дер. недолг. вр. по|загора́ть сов. (к знач. 2.0., 3.0.), значит вр. про|загора́ть сов. (к знач. 2.0., 3.0.); сущ. загора́ние [загора́ниj(e)] ср.