националист
НАЦИОНАЛИ́СТ, национали́ста, мн. национали́сты, национали́стам \\ нац[ыə]нали́ст и допуст. нац[ə]нали́ст; в форме национали́сте – национали́[с’]те.
рационалист
РАЦИОНАЛИ́СТ, рационали́ста, мн. рационали́сты, рационали́стам \\ ра[цыə]нали́ст, в беглой речи возможно ра[цə]нали́ст; в форме рационали́сте – рационали́[с’]те.
национализм
НАЦИОНАЛИ́ЗМ, национали́зма \\ нац[ə]нали́зм и допуст. нац[ыə]нали́зм; в форме национали́зм – национали́[зм] и допуст. национали́[зəм]; в формах с сочетанием зм на конце слова и перед а, о, у: национали́зм, национали́зма... – национали́[з]м (! грубо неправ. национали́[з’]м); в форме национали́зме – национали́[з]ме (! не рек. национали́[з’]ме).
нацист
НАЦИ́СТ, наци́ста, мн. наци́сты, наци́стам \\ в форме наци́сте – наци́[с’]те.
националист
НАЦИОНАЛИ́СТ, -а; м. Сторонник, приверженец национализма. Ярый н. Н. по убеждениям. Фракция националистов в Думе. Национали́стка, -и; мн. род. -ток, дат. -ткам; ж. Национали́стский, -ая, -ое.