наваждение
НАВАЖДЕ́НИЕ, наважде́ния, мн. наважде́ния, наважде́ниям \\ нава[жд’]е́ние (! не рек. нава[ж’д’]е́ние ! неправ. нава[ж’ж’]е́ние); наважде́[н’и]е и наважде́[н’й]е, в беглой речи возможно наважде́[н’н’]е и наважде́[н’]е.
насаждение
НАСАЖДЕ́НИЕ, насажде́ния, мн. насажде́ния, насажде́ниям \\ наса[жд’]е́ние (! не рек. наса[ж’д’]е́ние ! неправ. наса[ж’ж’]е́ние); насажде́[н’и]е и насажде́[н’й]е, в беглой речи возможно насажде́[н’н’]е u насажде́[н’]е.