набирать
НАБИРА́ТЬ см. набра́ть.
|| Морф. на=бир=а́-ть. Дер. глаг. набира́ть|ся несов. – , по|набира́ть сов. – ; сущ. набира́ние [набира́|ниj(е)] ср. (к знач. 1.0.–2.2.).