тряска
ТРЯ́СКА, -и; ж. к Трясти́ (1-5, 7, 9, 10 зн.) и Трясти́сь (1-3, 5, 8, 9 зн.). Т. сена. Дорожная т. Задать тря́ску кому. Разг. Строго наказать, побить.