синкретизм
синкрети́зм, -а
синкретизм
СИНКРЕТИ́ЗМ, синкрети́зма \\ си[нкр’]ети́зм; в форме синкрети́зм – синкрети́[зм] и допуст. синкрети́[зəм]; в формах с сочетанием зм на конце слова и перед гласными а, о, у: синкрети́зм, синкрети́зма... – синкрети́[з]м (! грубо неправ. синкрети́[з’]м); в форме синкрети́зме – синкрети́[з]ме (! не рек. синкрети́[з’]ме).
синкретизм
синкрети́зм