харит
ХАРИ́Т, -а, м. Стар. редк.
Отч.: Хари́тович, Хари́товна.
Производные: Хари́тка; Ри́та.
[От греч. charis (род. п. charitos) — изящество, прелесть, красота.]
Отч.: Хари́тович, Хари́товна.
Производные: Хари́тка; Ри́та.
[От греч. charis (род. п. charitos) — изящество, прелесть, красота.]