единоверие
ЕДИНОВЕРИЕ, единоверия \\ [ие]диноверие и допуст. [йие]диноверие; единове[р’и]е и допуст. единове[р’й]е.
единоверец
ЕДИНОВЕРЕЦ, единоверца, мн. единоверцы, единоверцам \\ [ие]диноверец и допуст. [йие]диноверец.
иноверка
ИНОВЕРКА, иноверки, мн. иноверки, иноверок, иноверкам \\ в формах с сочетанием р[к’]: иноверки... – инове[р]ки.
единоверец
ЕДИНОВЕРЕЦ, -рца; м. 1. Человек одной с кем-л. веры, религии. Греки и славяне - единоверцы. 2. Приверженец единоверия (2 зн.). Держались старой веры, считая себя единоверцами. 3. =Единомышленник (1 зн.). Они в литературе единоверцы. Профессора окружали его единоверцы. Единоверка, -и; мн. род. -рок, дат. -ркам; ж. (1 зн.). Единоверческий (см.).