единоверие
ЕДИНОВЕ́РИЕ, единове́рия \\ [ие]динове́рие и допуст. [йие]динове́рие; единове́[р’и]е и допуст. единове́[р’й]е.
единоверец
ЕДИНОВЕ́РЕЦ, единове́рца, мн. единове́рцы, единове́рцам \\ [ие]динове́рец и допуст. [йие]динове́рец.
иноверка
ИНОВЕ́РКА, инове́рки, мн. инове́рки, инове́рок, инове́ркам \\ в формах с сочетанием р[к’]: инове́рки... – инове́[р]ки.
единоверец
ЕДИНОВЕ́РЕЦ, -рца; м. 1. Человек одной с кем-л. веры, религии. Греки и славяне - единоверцы. 2. Приверженец единоверия (2 зн.). Держались старой веры, считая себя единоверцами. 3. =Единомы́шленник (1 зн.). Они в литературе единоверцы. Профе́ссора окружали его единоверцы. Единове́рка, -и; мн. род. -рок, дат. -ркам; ж. (1 зн.). Единове́рческий (см.).