без спроса
БЕЗ СПРОСА / БЕЗ СПРОСУ, нареч., разг.
● Не попросив разрешения. Не бери мои книги без спроса. || Морф. без с=прос=а / без с=прос=у. Дер. От предл. без (См.) и сущ. спрос (См.).