без спроса
БЕЗ СПРО́СА / БЕЗ СПРО́СУ, нареч., разг.
● Не попросив разрешения. Не бери мои книги без спроса. || Морф. без с=про́с=а / без с=про́с=у. Дер. От предл. без (См.) и сущ. спрос (См.).