скрутить
СКРУТИ́ТЬ см. крути́ть.
|| Морф. с=крут=и́-ть. Дер. несов. скру́ч|ива(ть), глаг. скрути́ть|ся сов. → скруч|ива(ть)ся несов. – ; сущ. скру́т|к(а) ж. (к знач. 2.0., 2.1.).