прыгнуть
ПРЫ́ГНУТЬ см. пры́гать.
|| Морф. пры́г=ну-ть. Дер. ослабл. под|пры́гнуть сов. → подпры́г|ива(ть) несов. (к знач. 1.0., 1.5., 3.0.), удален. от|пры́гнуть сов. → отпры́г|ива(ть) несов. (к знач. 1.0.), внутрь в|пры́гнуть сов. → впры́г|ива(ть) несов. (к знач. 1.1.), за|пры́гнуть сов. → запры́г|ива(ть) несов. (к знач. 1.1.), наружу вы́|прыгнуть сов. → выпры́г|ива(ть) несов. (к знач. 1.1.), вниз с|пры́гнуть сов. → спры́г|ива(ть) несов. (к знач. 1.1.), вверх вс|пры́гнуть сов. → вспры́г|ива(ть) несов. (к знач. 1.0., 1.1.), через пере|пры́гнуть сов. → перепры́г|ива(ть) несов. (к знач. 1.0., 1.1., 1.4.).