проникать
ПРОНИКА́ТЬ см. прони́кнуть.
|| Морф. про=ник=а́-ть. Дер. глаг. проника́ть|ся несов. – ; сущ. проника́ние [проника́|ниj(е)] ср. (к знач. 1.0., 3.0.); прил. проника́|ющ(ий) – , проница́|ем(ый) – , проница́|тельн(ый) – .