забивать
ЗАБИВА́ТЬ см. заби́ть.
|| Морф. за=би=ва́-ть. Дер. глаг. забива́ть|ся несов. – , по|забива́ть сов. ; сущ. забива́ние [забива́|ниj(е)] ср. (к знач. 2.0.–8.0.), заби́в|к(а) ж. – ; прил. забив|н(о́й) – .