притаить
ПРИТАИ́ТЬ, -таю́, -таи́шь; притаённый; -таён, -таена́, -таено́; св. Разг. =Затаи́ть (2 зн.). П. злобу. П. дыхание (=затаи́ть дыхание). Прита́ивать, -аю, -аешь; нсв. Прита́иваться, -ается; страд. Прита́ивание; прита́иванье, -я; ср.