спас
СПАС, -а, м. Стар. редк.
Отч.: Спа́сович, Спа́совна.
[Заимств. из ст.-сл. яз. Ст.-сл. съпасъ ‘спаситель’.]
Отч.: Спа́сович, Спа́совна.
[Заимств. из ст.-сл. яз. Ст.-сл. съпасъ ‘спаситель’.]