рувим
РУВИ́М, -а, м. Стар. редк.; разг. Руви́н, -а.
Отч.: Руви́мович, Руви́мовна.
Производные: Руви́мка; Ру́ва || Руви́нка.
[Др.-евр. имя Rě’ūbēn — смотрите: сын!]
Отч.: Руви́мович, Руви́мовна.
Производные: Руви́мка; Ру́ва || Руви́нка.
[Др.-евр. имя Rě’ūbēn — смотрите: сын!]