иноверец
ИНОВЕ́РЕЦ, инове́рца, мн. инове́рцы, инове́рцам.
единоверие
ЕДИНОВЕ́РИЕ, единове́рия \\ [ие]динове́рие и допуст. [йие]динове́рие; единове́[р’и]е и допуст. единове́[р’й]е.
иноверка
ИНОВЕ́РКА, инове́рки, мн. инове́рки, инове́рок, инове́ркам \\ в формах с сочетанием р[к’]: инове́рки... – инове́[р]ки.