изъятие
ИЗЪЯ́ТИЕ, изъя́тия, мн. изъя́тия, изъя́тиям \\ и[з’j]я́тие и и[зj]я́тие; изъя́[т’и]е, изъя́[т’й]е и допуст. изъя́[т’]е.
изжить
ИЗЖИ́ТЬ, изживу́, изживёт; изжи́л, изжила́ (! неправ. изжи́ла), изжи́ло и допуст. младш. изжило́, изжи́ли; изжи́тый; изжи́т, изжита́ (! не рек. изжи́та), изжи́то, изжи́ты \\ и[жж]и́ть (! не рек. и[зж]и́ть).
изъятие
ИЗЪЯ́ТИЕ, -я; ср. Книжн. 1. к Изъя́ть. И. из продажи. И. ценностей. 2. Исключение, отступление от чего-л. В и. из закона. Допустить и. из общего правила. Все без изъятия.