надсечка
НАДСЕ́ЧКА, надсе́чки, мн. надсе́чки, надсе́чек, надсе́чкам \\ на[ц’]се́чка и на[ц]се́чка.
бадейка
БАДЕ́ЙКА, баде́йки, мн. баде́йки, баде́ек, баде́йкам.
надсечка
НАДСЕ́ЧКА, -и; мн. род. -чек, дат. чкам; ж. 1. к Надсе́чь - надсека́ть. 2. Надсечённое место; зарубка. Н. на бревне.