съесть
СЪЕСТЬ см. есть1.
|| Морф. съ=ес-ть. Дер. несов. съед|а́(ть); сущ. съеде́ние [съед|е́ниj(е)] ср. (к знач. 1.0., 2.0., 2.1., 5.0.); прил. съед|о́бн(ый) – , съест|н(о́й) – .