СВЕТОТЕХНИК, светотехника, мн. светотехники, светотехникам \\ [c]ветотехник и допуст. устарелое [с’]ветотехник; св[ие]тотехник; свето[т’]ехник; светоте[х]ник.
СВЕТОТЕХНИКА, светотехники \\ [c]ветотехника и допуст. устарелое [с’]ветотехника; св[ие]тотехника; све[т’]ехника; светоте[х]ника.