ДЕВИАНТ, девианта, мн. девианты, девиантам \\ [дə]виант и допуст. [дэ]виант; де[в’иа]нт; в форме девианте – девиа[н’]те и допуст. младш. девиа[н]те.
ДЕСАНТ, десанта, мн. десанты, десантам \\ [д’ие]сант (! неправ. [дыэ]сант); в форме десанте – деса[н’]те и допуст. младш. деса[н]те.