катаклизм, -а
КАТАКЛИЗМ, катаклизма, мн. катаклизмы, катаклизмам \\ ката[к]лизм; в форме катаклизм – катакли[зм] и допуст. катакли[зə]м; в формах с сочетанием зм на конце слова и перед а, о, у, ы: катаклизм, катаклизма... – катакли[з]м (! грубо неправ. катакли[з’]м); в форме катаклизме – катакли[з]ме и допуст. устарелое катакли[з’]ме.